Красимир Димовски: Стилът е състояние, което те намира
„ Ловецът на русалки “ – новата книга на Красимир Димовски е към този момент в книжарниците.
Един дребен свят, обитаем с огромни хрумвания, прочут от „ Момичето, което предсказваше предишното “. Открит и пресътворен с неповторимия жанр на Димовски.
Премиерата на книгата в Пловдив ще бъде в Културен център „ Тракарт “ на 20 юни, понеделник, от 18:00 часа. За нея и създателя ще приказва Антон Баев.
„ В новелите на Димовски героят е раздвоен на две – на „ аз “ воин и на повествовател, който ту съответствува, ту се разделя/отграничава от „ аз “-овия. Героят ту следи другите („ Бащата на света “), ту споделя наблюденията-видения, ту наблюденията са „ явни “, ту се трансформират във мечти. Героят е ту деен, ту въздържан, ту работи, ту разсъждава, ту е тук (при другите, само че мощно отграничен от тях), ту оттатък (при визията си за другите и за света), ту приема/неприема видяното, ту желае да го промени, ту е жив, ту е мъртъв, ту е същински, ту е легенда.
Ако би трябвало да обобщя в едно изречение, прозата на Красимир Димовски е опит за трансплантиране на „ дребното човечество “, на детството на индивида в неговия зенит и залез “ – написа Антон Баев.
В книжарниците към този момент е новата Ви книга „ Ловецът на русалки “. Предишната – „ Момичето, което предсказваше предишното “, се одобри възторжено от читатели и рецензия. Само преди дни сборникът с 13 невръстни описа получи следващите влиятелни награди. Очаквахте ли този триумф?
Всяка книга си има орис. Но за разлика от човешката, тя не е праволинейна като време. Книгата може да се спотаи, може за дълго време да не диша, може да прониква, да се връща в себе си, да избухва, да манифестира, още веднъж да се затвори в себе си, да разпръсква горест или за доста дълго да облъчва. Със сиянието на мъдростта, яростта и любовта. А може и да облъчва смъртоносно. Зависи от разпада на думите в нея или пък от съединенията им.
Книгата не е нещо безвредно.
Великите книги могат да нанесат по-големи провали от Чернобил и по-големи сътворения от ония изначални шест дни…
И въпреки всичко за успеха…
Добрите писатели имат щастието или пък нещастието, че не са като спортистите, при които е безусловно определящо да вземат някаква премия, да се класират на челните места, да се качат на почетната стълбица, другояче многогодишният им труд се обезсмисля. Тази решителност не е годна за пишещия човек. Той е уединен бегач, който се състезава самичък със себе си. В този смисъл е малко шизофренично да приказваме за награди. Но въпреки всичко са приятни.
„ Ловецът на русалки “ – какво се крие зад това мистично заглавие?
Това са три новели за любовта и яростта. Любовта към сътворението – последният ключ, който отваря вратата сред дамата и мъжа. И любовта към властта – последният ключ, който отваря вратата сред индивидите и пъкъла. Стремежът да подчиниш сърцето на света и стремежът да се подчиниш на едно женско сърце се преплитат в тези три истории. Всъщност не знам дали любовта и яростта са разнообразни положения.
Тези три новели се изчитат на един мирис поради непредвидените обрати в повествованието и изненадващия завършек на всяка една от тях, край, който трогва, вълнува и замисля. А „ Ловецът на русалки “ – третата новела, е по-скоро разказ.
Може и по този начин да е, това не е толкоз значимо.
Любопитно е, че тематиката за войната в най-страшните ѝ проявления и последици участва и в „ Момичето, което предсказваше предишното “, и в този момент – в „ Ловецът на русалки “, единствено че с акцент на диктатора в най-странните му, страшни и комични проявления…
Диктаторът, да. Опитах да си обясня тази изпепеляваща обич към властта, жаждата да владееш света… Трагизмът и пристрастеността в тази обич са се разпаднали на атомите на комичното. Този разпад е в диктатора, този разпад се реализира в това сбъркано човешко създание, облъчвайки със смъртоносни дози всички – и тези, които му имат вяра, и тези, които не му имат вяра, които са подготвени да умрат в неговото име и които умират от боязън от името му.
В новелата „ Бащата на света “ пробвах да го видя в лудостта му, в „ Смъртта на Исус Мухамад “ – в рисковото му всепроникване, а в „ Ловецът на русалки “ – във всесилното му изтощение.
В последните месеци диктаторът още веднъж е „ на мода “…
Да, а доста преди този момент имах един любопитен диалог с мой другар, книжовен критик. Беше ми споделил, че новелите са разтърсващи, само че недоумявал за какво и в трите наред с любовта върви тематиката за диктатора. Каза ми безусловно следното: „ Вече сме в Европейския съюз, проблемите на света са напълно разнообразни, самата дума „ деспот “ е анахронизъм. Това нещо е изчезнало отдавна… “ Така ми сподели. Само след няколко месеца събитията го опровергаха. В момента един типичен деспот е сложил на карта живота на планетата.
Писателите предугаждат какво ще се случи…
Ами, предугаждат! Те да не са врачки. Някои си приписват сходни оракулски качества с рекламна цел. Обяснението е доста по-просто: Добрият публицист живее по едно и също време в предишното, сегашното и бъдещето. Така от време на време се случва да изпреварва събитията, напълно инстинктивно. Така мисля.
И „ Ловецът на русалки “ е написана в неповторимия жанр на Димовски. Стил, който ви отличава и който изключително хареса на читателите и на литературната рецензия. Как го постигате?
Стилът не се реализира. Той е положение, което те намира. Поне при мен е по този начин. Ако е резултат на безчет опити, по-скоро не става автентичен, а труднодишащ. Или недишащ. За какво ти е нещо, което не прави работа на живите същества?
И в „ Ловецът на русалки “ събитията се развиват сред двете митични планини Могила и Могилчица. Всичко е доста огромно, „ международно “, въпреки да е сложено в дребна география. Вие наричате това „ дребното човечество “…
Да, дребното човечество е задоволително огромно, с цел да изживее любовта, яростта, свободата, с цел да изживее гибелта. Всичко, което се случва при огромното човечество, се случва и тук. А от птичи взор няма съвсем никаква разлика. Важно е през несъмнено време да гледаш на нещата като птица.
В едно изявление казвате, че „ е по-добре да пишеш, без да приказваш, в сравнение с да приказваш, без да пишеш “. Сега, когато към този момент сте нарушили мълчанието, какво желаете да кажете на читателите?
Попитайте книгите.
Един дребен свят, обитаем с огромни хрумвания, прочут от „ Момичето, което предсказваше предишното “. Открит и пресътворен с неповторимия жанр на Димовски.
Премиерата на книгата в Пловдив ще бъде в Културен център „ Тракарт “ на 20 юни, понеделник, от 18:00 часа. За нея и създателя ще приказва Антон Баев.
„ В новелите на Димовски героят е раздвоен на две – на „ аз “ воин и на повествовател, който ту съответствува, ту се разделя/отграничава от „ аз “-овия. Героят ту следи другите („ Бащата на света “), ту споделя наблюденията-видения, ту наблюденията са „ явни “, ту се трансформират във мечти. Героят е ту деен, ту въздържан, ту работи, ту разсъждава, ту е тук (при другите, само че мощно отграничен от тях), ту оттатък (при визията си за другите и за света), ту приема/неприема видяното, ту желае да го промени, ту е жив, ту е мъртъв, ту е същински, ту е легенда.
Ако би трябвало да обобщя в едно изречение, прозата на Красимир Димовски е опит за трансплантиране на „ дребното човечество “, на детството на индивида в неговия зенит и залез “ – написа Антон Баев.
В книжарниците към този момент е новата Ви книга „ Ловецът на русалки “. Предишната – „ Момичето, което предсказваше предишното “, се одобри възторжено от читатели и рецензия. Само преди дни сборникът с 13 невръстни описа получи следващите влиятелни награди. Очаквахте ли този триумф?
Всяка книга си има орис. Но за разлика от човешката, тя не е праволинейна като време. Книгата може да се спотаи, може за дълго време да не диша, може да прониква, да се връща в себе си, да избухва, да манифестира, още веднъж да се затвори в себе си, да разпръсква горест или за доста дълго да облъчва. Със сиянието на мъдростта, яростта и любовта. А може и да облъчва смъртоносно. Зависи от разпада на думите в нея или пък от съединенията им.
Книгата не е нещо безвредно.
Великите книги могат да нанесат по-големи провали от Чернобил и по-големи сътворения от ония изначални шест дни…
И въпреки всичко за успеха…
Добрите писатели имат щастието или пък нещастието, че не са като спортистите, при които е безусловно определящо да вземат някаква премия, да се класират на челните места, да се качат на почетната стълбица, другояче многогодишният им труд се обезсмисля. Тази решителност не е годна за пишещия човек. Той е уединен бегач, който се състезава самичък със себе си. В този смисъл е малко шизофренично да приказваме за награди. Но въпреки всичко са приятни.
„ Ловецът на русалки “ – какво се крие зад това мистично заглавие?
Това са три новели за любовта и яростта. Любовта към сътворението – последният ключ, който отваря вратата сред дамата и мъжа. И любовта към властта – последният ключ, който отваря вратата сред индивидите и пъкъла. Стремежът да подчиниш сърцето на света и стремежът да се подчиниш на едно женско сърце се преплитат в тези три истории. Всъщност не знам дали любовта и яростта са разнообразни положения.
Тези три новели се изчитат на един мирис поради непредвидените обрати в повествованието и изненадващия завършек на всяка една от тях, край, който трогва, вълнува и замисля. А „ Ловецът на русалки “ – третата новела, е по-скоро разказ.
Може и по този начин да е, това не е толкоз значимо.
Любопитно е, че тематиката за войната в най-страшните ѝ проявления и последици участва и в „ Момичето, което предсказваше предишното “, и в този момент – в „ Ловецът на русалки “, единствено че с акцент на диктатора в най-странните му, страшни и комични проявления…
Диктаторът, да. Опитах да си обясня тази изпепеляваща обич към властта, жаждата да владееш света… Трагизмът и пристрастеността в тази обич са се разпаднали на атомите на комичното. Този разпад е в диктатора, този разпад се реализира в това сбъркано човешко създание, облъчвайки със смъртоносни дози всички – и тези, които му имат вяра, и тези, които не му имат вяра, които са подготвени да умрат в неговото име и които умират от боязън от името му.
В новелата „ Бащата на света “ пробвах да го видя в лудостта му, в „ Смъртта на Исус Мухамад “ – в рисковото му всепроникване, а в „ Ловецът на русалки “ – във всесилното му изтощение.
В последните месеци диктаторът още веднъж е „ на мода “…
Да, а доста преди този момент имах един любопитен диалог с мой другар, книжовен критик. Беше ми споделил, че новелите са разтърсващи, само че недоумявал за какво и в трите наред с любовта върви тематиката за диктатора. Каза ми безусловно следното: „ Вече сме в Европейския съюз, проблемите на света са напълно разнообразни, самата дума „ деспот “ е анахронизъм. Това нещо е изчезнало отдавна… “ Така ми сподели. Само след няколко месеца събитията го опровергаха. В момента един типичен деспот е сложил на карта живота на планетата.
Писателите предугаждат какво ще се случи…
Ами, предугаждат! Те да не са врачки. Някои си приписват сходни оракулски качества с рекламна цел. Обяснението е доста по-просто: Добрият публицист живее по едно и също време в предишното, сегашното и бъдещето. Така от време на време се случва да изпреварва събитията, напълно инстинктивно. Така мисля.
И „ Ловецът на русалки “ е написана в неповторимия жанр на Димовски. Стил, който ви отличава и който изключително хареса на читателите и на литературната рецензия. Как го постигате?
Стилът не се реализира. Той е положение, което те намира. Поне при мен е по този начин. Ако е резултат на безчет опити, по-скоро не става автентичен, а труднодишащ. Или недишащ. За какво ти е нещо, което не прави работа на живите същества?
И в „ Ловецът на русалки “ събитията се развиват сред двете митични планини Могила и Могилчица. Всичко е доста огромно, „ международно “, въпреки да е сложено в дребна география. Вие наричате това „ дребното човечество “…
Да, дребното човечество е задоволително огромно, с цел да изживее любовта, яростта, свободата, с цел да изживее гибелта. Всичко, което се случва при огромното човечество, се случва и тук. А от птичи взор няма съвсем никаква разлика. Важно е през несъмнено време да гледаш на нещата като птица.
В едно изявление казвате, че „ е по-добре да пишеш, без да приказваш, в сравнение с да приказваш, без да пишеш “. Сега, когато към този момент сте нарушили мълчанието, какво желаете да кажете на читателите?
Попитайте книгите.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ